Любовта на мене си дари,
за да ме обречеш на самота.
Във мен остави хиляди очи,
да пълнят чашата ми със тъга.

Когато споменът довее,
листо от нашата любов.
есента във нея ще разлее,
тъга във сребърен обков.

Ще помня миг,със лятото отминал,
едно момиче със безброи звезди.
В очите си морето съхранила,
в сълзите ми като звезда блести.

От чашата допивам своята вина,
осъмвам гол облечен във мечти.
На стол покрит със самота,
защото любовта на мене си дари.