Гнездо,в душата ми е свила...
дали е песен или демон вие?
Черна врана,вътре-врани е родила!
Черен облак във сърцето ми се вие!

Ако те бях видял преди да си отидеш.
Ако можех да те видя в небесата.
Ще те помоля да ме отведеш,
където-на орлите са гнездата.

Очите ми пресъхнаха-през сълзи да поглеждам,
къде ликът ти ще открия.
Пред всички Богове,аз поглед свеждам.
За мъката ми,да дадат вода-която да измия.

В живота си пред никого не коленича!
И никого за нищичко не молех!
Но на колене-молитва сричам,
от която любовта ми-във любов се врича!

Защо си тръгна мълчаливо?
Защо от мене отлетя?
Та как аз,пламъче игриво,
със теб душата си ще споделя?

Към моят храм ти "плуваше" в небето!
Където храм бе изградила любовта.
А черен мрак,сега оплита ми сърцето.
Което,разпна ти-както pазпнаха Христа.