В неравен пеизаж,от камък и лава.
със много слънца и звезди.
Силует на момче се задава,
с разкъсани дрехи и мокри коси.

След него оранжева пепел се носи,
и прах от различни светове.
Прегръщат стъпките,от краката му боси,
и тялото му бяло-обличат в цветове.

Капчица пот във червена окраска,
на гърбът му рана очертава.
От нея дори тишината се стряска,
и да я помилва с вик му разрешава.
Сърцето му,изтръгнато от там е.
А,тялото без него не боли.
Дори когато окован е,
той небето моли за сълзи.
Бледите му устни само-засъхналата прах целува.
Единствен огънят пламти в очите,

на едно момче което не сънува,
и се изгуби бавно под звездите.
Отиде си,и остави само следи.
Плат от разкъсана дреха,
и капки от мокри коси,
които пясъците-в себе си приеха.
Сбогом-тишината мълви.
Когато в своита пелерина-мрак следите заличи.

На момчето с бледи устни и огнени ръце.
покрито с рани,и тъжни очи.
Момчето,което си търсеше сърце.