Прочетен: 1616 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2012 19:58
Синьо и светло,
небето след мен ще остане.
Синьо и светло,
морето след мен ще бошува.
Дъждът като диаманти в тревата ще свети
а слънцето облачетата и след мен ще рисува.
Изгревът ще бъде светъл след мене.
Топло ще бъде небето.
Звездите ще светят,
дори след като залезът в мрак оплете ме.
От луната сенките щом откроят се,
ноща ще бъде отново красива.
Ще бъде отново такава,
каквато я помниме двама.
В очите ми пламъче малко блещука.
И то ще загасне!
Като самотен кораб сърцето ми плува
и на хоризонта между вълните се губи.
За да потъне-пътува!
Във дъждът аз вече няма да бъда!
Няма спомен да има за мене!
Ще бъде слънчево и без моита усмивка,
но от нея ще остане за тебе.
Когато вятърът запee една забравена песен,
ще покрият нашите стъпки
листа от златната есен.
И тях снегът ще затрупа,
когато испея последната песен.
Във изгрева очите ми няма да виждаш,
нито в гласът на морето-моят ще чуваш!
Във морската пяна сълзите мои ще видиш!
А аз ще доида при тебе-когато сънуваш!
Тагове:
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela